Kotka.portalche.com

Всичко за котката

Всичко за котката

  







Характеристики на котките


Имайки предвид размера, домашните котки са едни от най-добрите хищници. Домашната котка е в състояние да убие или да изяде представители на няколко хиляди други животински видове — повечето от големите котки се хранят с не повече от 100 други вида. Въпреки това, поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, или в редки случаи — бяс. Исторически погледнато, котките са голяма заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването. В някои случаи котките са причина, или поне са допринесли, за изчезването на някои животински видове. Те издебват жертвите си и бързо се справят с тях, използвайки тактика, сходна с тази на тигрите и леопардите — нахвърлят се изотзад и захапват жертвата за врата, като по този начин дългите им кучешки зъби нанасят поражения върху гръбначния стълб, или предизвикват задушаване чрез прекъсване на трахеята. Котките се смятат за „перфектните месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и храносмилателната им система. Двойките кътници от двете страни на устата са идеално устроени за разкъсване на месо, почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките почти никога не ядат растителна материя. Докато кучетата и мечките обикновено разнообразяват диетата си с плодове, корени и мед (когато успяват да си го набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат да бъдат адаптирани към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някои случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета. Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са достатъчно социални, за да формират колонии, но не ловуват в групи, както лъвовете. Всяка котка си има собствена територия, като сексуално активните мъжкари имат най-обширни територии, а кастрираните — най-малките; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без да съществуват териториални конфликти или агресия. В собствените си територии притежателите им яростно ги отбраняват, като гонят натрапниците, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене; ако така не успеят — чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи, заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапи по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост; обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в много битки през живота си, като това обикновено е „изписано“ по лицето му — често срещани са и видими белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите, женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си; дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия. Прародителят на домашната коткадивата котка, се предполага че е еволюирал в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност на вида. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често спят през деня на най-топли места. Лицата им обикновено са сухи, като котките обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да остават неподвижни за дълги периоди от време, най-вече когато дебнат плячката си и се приготвят за скок. В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи. Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не и за дълъг период от време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някои породи са развили по-голяма устойчивост от други; мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39°C. Домашната котка има тегло от 2,5 до 8 кг и рядко надхвърля 10 кг. Има случаи, в които котка е достигала тегло 23 кг, когато е прехранена. Това е изключително нездравословно за котката и трябва да се избягва. В домашни условия котките живеят около 13–20 години, въпреки че най-възрастната котка, живяла някога, е достигнала преклонната възраст от 38 - 39 години[1]. Домашните котки живеят по-дълго, когато се кастрират, или не им се предоставя достъп към външния свят (чрез което се избягват битки и инциденти). Уличните котки, живеещи в градски условия, живеят около 2 години или по-малко. На котката, живееща в домашни условия, трябва да се осигури сандъче с пясък или друг подобен материал. Това служи на котката като тоалетна. Подобно сандъче се препоръчва и за котки, които не живеят през цялото време в затворени помещения. Котките имат репутация на придирчиви гастрономи, заради специфичен сетивен орган на върха на устата. Когато този орган стане чувствителен към определен тип храна, котката няма да приеме тази храна, докато тя не съвпада с очаквания тип миризма. Когато котката сбръчква муцуната си, отпуска долната си челюст или провесва език, означава, че отваря достъпа до този специален орган. Това е специфично и за други животни, като при конете и кучетата. Котките са изключително чисти животни; поддържат чистота като ближат козината си. Слюнката им съдържа силен почистващ агент, който може да доведе до алергични реакции у някои хора. Също така котките от време на време повръщат топки козина, която неизбежно се събира в стомаха им по време на чистенето. Котките пестят енергия като спят по-продължително време от повечето животни. Дневните периоди за сън варират в границите 12–16 часа, с обичайна продължителност 13–14 часа, но някои котки могат да спят дори по 20 часа в денонощието. Терминът „котешка дрямка“ се отнася до способността им да заспиват за кратък период от време, като в английския език се използва и при хора, неусетно задрямали за няколко секунди.